Този инвеститор НИКОГА не е имал губеща година. Запознайте се със Стенли Дракенмилър
Всеки познава Уорън Бъфет. Но има и много по-малко известни инвеститори, които могат да се похвалят с подобни резултати. Сред тях е и Стенли Друкенмилър, който успява да постигне средна възвръщаемост от над 30% годишно и никога не е имал губеща година.
Много инвеститори стават известни заради своите резултати, забавни прогнози или просто защото са шумни и видими. Но има и много инвеститори, които не са толкова видими, но постигат същите (ако не и по-добри) резултати от тези известни имена. И Стенли Друкенмилър може да бъде поставен точно в тази група.
Друкенмилър започва работа през 1977 г. като редови служител. Но през 1981 г. той вече е основал собствена фирма - Duquesne Capital Management.
През 1986 г. е назначен за ръководител на фонда "Драйфус". Като част от споразумението си с Драйфус той запазва управлението на Duquesne. През 1988 г. е привлечен от Джордж Сорос да заеме позиция в световноизвестния фонд Quantum. Двамата със Сорос се прочуха с легендарната си схватка - те "разбиха" Английската централна банка. През 1992 г., по време на събитието, известно като "Черната сряда", те продават на късо британската лира стерлинги и според сведенията печелят повече от 1 млрд. долара. Те изчислиха, че Bank of England не разполага с достатъчно валутни резерви. През 2000 г. Сорос напуска, след като претърпява големи загуби в технологични акции. Оттогава той е изцяло съсредоточен върху Duquesne Capital.
https://www.youtube.com/watch?v=ELlmZ7WAMgU
През 2010 г. той решава да закрие фонда, тъй като, по думите му, вече не е било поносимо да се упражнява натиск върху резултатите с такъв огромен капитал. Всъщност Duquesne Capital Management е имал средна годишна възвръщаемост от 30% без нито една губеща година. В разгара на кариерата си само в своя хедж фонд той управлява активи за над 12 млрд. долара.
На 18 август 2010 г. Дръкенмилър обяви на клиентите си, че връща парите им и прекратява 30-годишното си управление на фирмата, като се позова на "висока емоционална цена" за това, че не е успял да отговори на собствените си очаквания." Той изтъкна, че не е лесно да се реализират големи печалби при работа с много големи суми пари. Предпочитам да не знам какви са били вътрешните му очаквания, когато дори такива невероятни резултати не са били достатъчни 🫣
https://www.youtube.com/watch?v=BtMNls7O3FY
Черна сряда
Освен с дългосрочните си резултати, той стана известен и с едно нещо - шортването на BofE заедно със Сорос. И се получи.
През 1990-1992 г. Англия подкрепи валутата си с милиарди долари, за да я задържи на повърхността. Търговците на валута по света вече бяха започнали да продават късо британската лира и Банката трябваше да я изкупува от пазара, за да увеличи стойността ѝ.
Много хора очакваха това, но никой друг не се намеси. Имаше няколко причини, поради които никой друг не се осмели да предприеме такава драстична стъпка. На първо място, съществуваше златното финансово правило: не се бори с Фед. Малко хора в историята са имали смелостта да се изправят срещу голяма правителствена сила като Фед и да победят. Джордж Сорос и Стенли Дракенмилър разбиха Английската централна банка - еквивалента на националната банка във Великобритания. Никой друг не е имал достатъчно ум, а може да се каже и алчност, за да се опита да направи подобен ход.
Как ситуацията в Обединеното кралство се влоши толкова много? Събитието, или по-скоро човекът, който предизвика тази лавина, беше президентът на Бундесбанк Хелмут Шлезингер. На 15 септември 1992 г. той дава интервю за Wall Street Journal и германския вестник Handelsblatt. Той заяви, че европейските валути трябва да се пренастроят, и изказа идеята за девалвация. Според Шлезингер паундът е твърде силен в сравнение с германската марка.
Тези коментари доведоха до "черната сряда". Двамата инвеститори, които споменахме, чакаха подходящия момент и той дойде. Беше време да удари. След разговора на Шлезинджър правителството на Обединеното кралство знаеше, че ако паундът не се обезцени, той вероятно ще остане в долната част на диапазона от 6%. Но ако валутата се девалвира, тя ще се срине рязко. Правителството планира да закупи големи количества лири, за да повиши отново стойността на валутата. В крайна сметка този план се провали.
На 15 септември Сорос започна агресивно да къса британския паунд. Когато казвам "къси позиции", имам предвид, че той продаваше лири, като ги конвертираше в други валути и се съгласяваше да ги конвертира отново по-късно. Това доведе до драстичен спад на стойността на паунда.
На 16 септември, веднага след като фондовият пазар отвори, Английската централна банка започна да изкупува своята валута в опит да обезкуражи мечите търговци на валута. Сорос обаче разбива паунда, щом той поскъпне дори малко. Банката се намеси два пъти преди 8:30 ч., като всеки път купуваше огромни количества лири стерлинги без резултат.
Борбата продължи и сутринта. Банката повиши лихвените проценти на 10%, след това на 12% и накрая на 15%, за да привлече инвеститорите да купуват лири. Нищо не се получи. Стойността на валутата спадна с 9,5%, тъй като Сорос и Английската централна банка продължиха да водят битка през целия ден. В крайна сметка той спечели тази битка. Неговите хитри тактики му донесоха печалба от над 1 милиард долара.
https://www.youtube.com/watch?v=LJlXwF7ap7I
Ако ви харесват моите статии и интервюта, не се колебайте да ме последвате. Благодаря! 🔥
Отказ от отговорност: Това по никакъв начин не е инвестиционна препоръка. Това е чисто мое обобщение и анализ, основан на данни от интернет и други източници. Инвестирането на финансовите пазари е рисковано и всеки трябва да инвестира въз основа на собствените си решения. Аз съм просто аматьор, който споделя мнението си.
